Като чуя "свети Георги" и винаги се сещам за една сцена в "Мера според мера": Руси Чанев е коленичил пред икона на свети Георги и и говори: "Свети Георгеее, свети Георгеее...". Сещате ли се?
Опитвам се да събера мисли и куфари, да се адаптирам отново към ежедневието. Тези дни ще ви разкажа за Корсика, ще отговоря на имейлите си и най-после ще си разопаковам багажа.
А понеже и дотогава трябва да се живее, пие и хапва: лазаня с аспержи.
Този пост го писа Юлето: "Като малка винаги обичах Великден. Единственото което не понасях: месенето на козунаци. Беше ми безкрайно неприятно, защото майка ми и баба ми превръщаха кухнява в забранена зона за мен в продължение на 24 часа...Вратата й стоеше винаги затворена, за да е топло на козунаците и да могат да втасат..."
Дойде сезона на аспержите. Като малка мислех, че аспержите са някакви морски животинки, нещо като скариди или раци или бог знае какво, във всеки случай не предполагах, че са зеленчук ...Звучаха ми много екзотично!
С тази рецепта няма да ви изненадам.
По-скоро искам да ви подсетя, че може и това да сготвите: набързо, вкусно, с пресни продукти. В моите се курдисаха няколко листа див чесън, пресен лук и магданоз.
Жоро добре го е измислил: ако кани гости, явно няма да ги посрещам само с зелении, така има шанс и той да хапне някоя и друга мръвка.
Хитро, не отричам, но...
Неотдавна обещах, че в следващия пост ще се съобразя с това, че някои от вас (нас) постят. Вкъщи постите се изчерпват с това, че в такива периоди и Жоро не яде месо:) Понякога хитрува: за събота например е поканил едни приятели да сготвят вкъщи cordon bleu...Но дотогава постни гозби, като тези чушки например.
Въпреки, че е 9 март, тук е толкова студено, че дори цял ден бих останала край печката...Но ако и ти като мен не разполагаш с толкова време, предлагам ти рецептата на една от любимите ми следобедни закуски (става и за лека вечеря). Осигурява около 30 минути суетене около фурната, но пак е нещо, аз междувременно се стоплих:)