Какво ми липсва през лятото в Унгария (освен планината и морето). Ами миризмата на печени чушки, която се носи по софийските (и не само по софийските) улици. Обожавам я!
Вкъщи сме на мароканска вълна: всеки по различни причини и по свой си начин.
Жоро по съвсем буквален: просто току що се върна оттам,
Дади, защото в училище изнася лекция за Мароко.
Аз, просто защото отново разгърнах книгата си "Le meilleur du Maroc", и потънах в багрите и рецептите и.
Като чуя "свети Георги" и винаги се сещам за една сцена в "Мера според мера": Руси Чанев е коленичил пред икона на свети Георги и и говори: "Свети Георгеее, свети Георгеее...". Сещате ли се?
Опитвам се да събера мисли и куфари, да се адаптирам отново към ежедневието. Тези дни ще ви разкажа за Корсика, ще отговоря на имейлите си и най-после ще си разопаковам багажа.
А понеже и дотогава трябва да се живее, пие и хапва: лазаня с аспержи.
С тази рецепта няма да ви изненадам.
По-скоро искам да ви подсетя, че може и това да сготвите: набързо, вкусно, с пресни продукти. В моите се курдисаха няколко листа див чесън, пресен лук и магданоз.
Жоро добре го е измислил: ако кани гости, явно няма да ги посрещам само с зелении, така има шанс и той да хапне някоя и друга мръвка.
Хитро, не отричам, но...
След булгура нахут! Естествено! (За мен, за Жоро не чак толкова:)
Аз много обичам нахут. Бих го яла суров, предварително накиснат във вода предната вечер и бих си припявала от удоволствие: "чичериборшо-о-о, чичериборшо-о". Така е на унгарски "нахут". Много весело звучи, нали?
Неотдавна обещах, че в следващия пост ще се съобразя с това, че някои от вас (нас) постят. Вкъщи постите се изчерпват с това, че в такива периоди и Жоро не яде месо:) Понякога хитрува: за събота например е поканил едни приятели да сготвят вкъщи cordon bleu...Но дотогава постни гозби, като тези чушки например.
Никога не съм била в Португалия и не знам много за португалската кухня.
Но не бих имала нищо против да се срещна лично с тази леля на някой лисабонски пазар...
Правя това ястие от години, сега като се замисля, май винаги когато вече много чакам да съблека дебелото си зимно яке,
да си вържа мартеницата на някое цъфнало клонче или да шляпам боса (ако не навън, поне вкъщи!).
Тази събота разменяме ролите: аз карам Далиани в конюшната, Жоро (по негово желание!) остава да приготя обяд... За 16 години брачен живот май мога да преброя на пръсти кулинарните му изяви.
"Заплашва" ни обяд á la français. Или гладна смърт. Зависи...
Не питай какво е това: няма име. Мога само да кажа какво има в него.
И още, че е много вкусно! И полезно!! И много бързо се приготвя!!!
В негова чест измислих нова рубрика: "slow food, нaбързо":)
Днес, Сряда, в 15 часът и 19 минути си мисля, че съм щастливка.
Затова, защото днес, в Сряда, в 15:19 мога да си седя в къщи с чаша следобедно горещо кафе и да се наслаждавам на падащия сняг. В падащият сняг има тихо щастие, което се пренася и в мен.