С тази рецепта няма да ви изненадам.
По-скоро искам да ви подсетя, че може и това да сготвите: набързо, вкусно, с пресни продукти. В моите се курдисаха няколко листа див чесън (унгарците го наричат "мечи лук", но още не съм проучила защо и има ли нещо общо с менюто на мечките), пресен лук и магданоз.


Жоро ги одобри и попита "Това ли е последната рецепта от зелената седмица?":) Така че днес ще направя кубинската рецепта от брат ми, с телешкото!
Прав е, цял weekend копае в двора, а аз с картофени кюфтета го храня!

двора преди...

Двора...без да искам нагазих в тема, леко табу в семейството...Пред очите ни е ден след ден, особено сега, като се запролети, но откакто минаха с трактор през него, избягваме да говорим за това. Дади доскоро всеки път като си отвореше прозореца казваше "О-о, как е съсипан двора!", при което усещах как кръвното ми скача рязко нагоре.


Така че и забраних! А и се хванахме да го пооправим, (по- скоро Жоро, той е оптимиста на семейството) след като изкарахме миналото лято в окопите, почти не канихме гости, от страх да не си изкълчат глезените след някоя и друга чаша вино...  Малко е тъпо така, вкарваш усилия и време, без да знаеш кога отново ще се събудиш и ще са изтръгнали храстите ти, за да минат с трактор...е, храсти вече няма, остава заплахата на трактора... Защо има хора, които предпочитат да рушат, вместо да създават?

фото: Далиани

Историята е дълга и леко в стил сапунена опера. Аз ще се огранича с резултата от нея: спрян полу-незаконен строеж, но опустошен двор с изглед да си седим сред развалини дори години...

фото: Далиани

Е, тръгнах от кюфтетата и как стигнах до тук?! Предлагам да се концентрираме на рецептата и се извинявам за това "лирично отклонение".

Продукти:

1 кг. картофи
200 гр. сирене
4-5 лъжици прясно мляко
1 яйце
3 стръка пресен лук
3 листа див чесън (ако нямаш, сложи повечко лук)
връзка магданоз
(сол и черен пипер)
царевично брашно за овалване (може и бяло брашно)
олио за пържене


Сварих картофите (малко ми се свидеше:), но надмогнах себе си и използвах млади картофи) в подсолена вода, намачках ги с пресата и добавих яйцето, сиренето и млякото, разбърках и след това прибавих и нарязаните на дребно лук, див чесън и магданоз. Сиренето беше достатъчно солено, така че този път не солих.
С мокри ръце оформих кюфтета, овалях ги в царевичното брашно и хоп в тигана. Използвах дълбок тиган, не че така цялата печка не стана в олио, но...понякога си заслужават да се поумиришеш на пържено:))


Определено имаха успех, замалко и Нели да забрави, че не е вегетарианка...