Чатнито е с индийски произход. Има едновременно киселичък, сладникав и лют вкус. Неслучайно не използвам умалителната форма "лютивичък". Защото чатнито, благодарение на чили чушлетата в него,(тези малки пакостници), е бая, да не кажа АДСКИ люто! Казват, че сполучливо е чатнито, което не може да се яде от лютивост, но в същото време не може да го оставиш, толкова е сладко...

След дългото мълчание набирам скорост :)
До такава степен, че за нула време обрах последните зрели смокини в двора и направих сладко. Рецептата е корсиканска и още от пролетта, когато бяхме на острова реших, че като узреят нашите смокини в двора, ще я пробвам.
Моят принос към тази класическа корсиканска рецепта са орехите.

Ще попитате какво за Бога, прави това родопско одеяло насред нашата тъй хубава кухня в Будапеща?! и то съпроводено с така романтичната светлина на свещи. Причината не е в липсата на ток, нито в липсата на вкус и само преди няколко дни самата аз бих изпаднала в недоумение: нямам нищо против родопското одеяло, то много топли и въобще Родопското Одеяло е понятие и във всяко уважаващо себе си домакинство е редно да има поне едно!