След булгура нахут! Естествено! (За мен, за Жоро не чак толкова:)
Аз много обичам нахут. Бих го яла суров, предварително накиснат във вода предната вечер и бих си припявала от удоволствие: "чичериборшо-о-о, чичериборшо-о". Така е на унгарски "нахут". Много весело звучи, нали?

Неотдавна обещах, че в следващия пост ще се съобразя с това, че някои от вас (нас) постят. Вкъщи постите се изчерпват с това, че в такива периоди и Жоро не яде месо:) Понякога хитрува: за събота например е поканил едни приятели да сготвят вкъщи cordon bleu...Но дотогава постни гозби, като тези чушки например.

В дъждовно време има две неща, които си струва да върши човек: да прави шоколад или да меси хляб. И понеже дъжда продължи и днес, а вчера беше шоколадовия ден, не ми остана друго, освен да запретна ръкави и да омеся един хляб :)

С Надето се запознах на сватбата на Матеуш и Златина в Словения...Оттогава се случиха доста неща, например Надето стана майка на две близначета (Топчовците, както ги наричаме), премести се от Париж в Савой и се заканва, че оттам пък ще се мести в София...

Ако обичаш прóфирни, рáзкарни и киселички сладкиши, това е Сладкиша.
Понятията "прóфирен" и "рáзкарен" не са със съвсем ясна етимология, поне за мен. Вкъщи ги внедри чичо Светлин, приятел на родителите ми.
За тази лимонова торта ми се струват много подходящи.

Никога не съм била в Португалия и не знам много за португалската кухня.
Но не бих имала нищо против да се срещна лично с тази леля на някой лисабонски пазар...

Бидейки кръстена на болярина Десимир, негативен герой от "Ивайло" на Стоян Загорчинов, нямам имен ден.
Затова пък и баща ми и Жоро имат доста сериозни, едва ли не с размера на национален празник...
Днес е Тодоров ден. Казват му още Конския Великден.

Правя това ястие от години, сега като се замисля, май винаги когато вече много чакам да съблека дебелото си зимно яке,
да си вържа мартеницата на някое цъфнало клонче или да шляпам боса (ако не навън, поне вкъщи!).

Въпреки, че е 9 март, тук е толкова студено, че дори цял ден бих останала край печката...Но ако и ти като мен не разполагаш с толкова време, предлагам ти рецептата на една от любимите ми следобедни закуски (става и за лека вечеря). Осигурява около 30 минути суетене около фурната, но пак е нещо, аз междувременно се стоплих:)

Ето най-после и рецептата на супата от поста ми "Събота á la française".
Много вкусна, френска класика :))

Помните ли Виолетките, виолетовите бонбонки в наилонови пликчета, дето ги имаше във всяка сладкарница, бакалия?

Да ти е сладко!

Помните ли първите "апрески" през 80-те години? Моите бяха червени, с бели връзки, лесно ми се мокреха краката в тях и тогава изваждах дунапрена им да се суши... Въобще ни ми е и хрумвало тогава, че апрески всъщност са две думи и значението им не се изчерпва с дебелите тромавки ботушки, а означава "après-ski", демек "след ски" и си е цяло социално явление, характерно за ски културата в Алпите.