Защо готвим? Защото обичаме да хапваме, разбира се, но не само.
Затова обичаме да готвим, защото обичаме да даваме: обич, грижи, внимание. А готвенето също една възможност да ги изразим.

"Баница, баница, баница с праз/ Не свиркат си рибките, също и аз.
Задайте ми гатанка - казвам завчас:/"Баница, баница, баница с праз."
Мечо Пух, Глава шеста, в която Ийори има рожден ден и получава два подаръка

Като чуя "свети Георги" и винаги се сещам за една сцена в "Мера според мера": Руси Чанев е коленичил пред икона на свети Георги и и говори: "Свети Георгеее, свети Георгеее...". Сещате ли се?

Този пост го писа Юлето: "Като малка винаги обичах Великден. Единственото което не понасях: месенето на козунаци. Беше ми безкрайно неприятно, защото майка ми и баба ми превръщаха кухнява в забранена зона за мен в продължение на 24 часа...Вратата й стоеше винаги затворена, за да е топло на козунаците и да могат да втасат..."

С тази рецепта няма да ви изненадам.
По-скоро искам да ви подсетя, че може и това да сготвите: набързо, вкусно, с пресни продукти. В моите се курдисаха няколко листа див чесън, пресен лук и магданоз.

Пролет е! Пролет е, пролет е, пролетепролете, пролет е! Колебая се между еуфория и паника. Еуфория ясно защо, а паника, защото времето ми минава в чудене откъде да започна...

Жоро добре го е измислил: ако кани гости, явно няма да ги посрещам само с зелении, така има шанс и той да хапне някоя и друга мръвка.
Хитро, не отричам, но...

Отсега да ви предупредя: тази седмица в кухнята ми ще преобладава зеления цвят. Надявам се да не правите такива физиономии, като Жоро...

Въпреки, че е 9 март, тук е толкова студено, че дори цял ден бих останала край печката...Но ако и ти като мен не разполагаш с толкова време, предлагам ти рецептата на една от любимите ми следобедни закуски (става и за лека вечеря). Осигурява около 30 минути суетене около фурната, но пак е нещо, аз междувременно се стоплих:)

Не смогвам: да работя, да готвя, (а напоследък и сняг рина(!)-тази седмица ние сме дежурни в къщата), да пиша блог на унгарски и на български...Но вечер една чаша хубаво червено вино пооправя нещата. А към нея, т.е. към виното в нея ти препоръчвам, и то горещо, едно предястие.

Ще попитате какво за Бога, прави това родопско одеяло насред нашата тъй хубава кухня в Будапеща?! и то съпроводено с така романтичната светлина на свещи. Причината не е в липсата на ток, нито в липсата на вкус и само преди няколко дни самата аз бих изпаднала в недоумение: нямам нищо против родопското одеяло, то много топли и въобще Родопското Одеяло е понятие и във всяко уважаващо себе си домакинство е редно да има поне едно!