Още нямам много постове на български, но в малкото, които съм написала, със сигурност вече съм ви споменавала, че много обичам гости. Обичам да ходя на гости, но дори малко повече обичам аз да каня гости, цял ден да се въртя около печката, а вечерта да отпивам доволно от чашата си с вино, заобиколена от тях. Дали пък не обичам да ме хвалят? Или обичам да се утрепвам от работа?
Мисля че просто обичам да си хапвам вкусно и то в по- многобройна, приятна компания...(Е, и да получавам похвали обичам...)
Вчера вечерта тя (компанията) се състоеше от Виктор (½ българин, наше момче:) и Ката, неговата приятелка, която упорито ходи на курс по български в Будапеща, Золтан и жена му Боги, Петър, преводача на "Мисия Лондон" на унгарски и Естер, неговата млада и красива съпруга :)
Отдавна, може би повече от месец, не бяхме канили гости на вечеря. Затова вече с нетърпение чаках съботната вечер, за която измислих доста "есперантско" меню

Предястия и салати:
Оливад (Франция)
Кьърьъзьът (Унгария)
Салата с маслини и доматена салца (България)
Късър (турско табуле)
Тарама хайвер и
италиански гризини, които топкахме в гореизброените вкусотии.

Основно: печени агнешки ребра, а за гарнитура с тях марокански "tajine" с нахут.
Десерт: крем карамел и еклери.

мароканско "tajine" с нахут

крем карамел

гризини

Въпреки, че беше събота, станах рано-рано (а не съм от ранобудните!) и когато Далиани и Жоро тръгнаха към конюшната, ние с Нели (котката) се разшетахме... е, тя не чак толкова, по-скоро ме подкрепяше духом в кулинарните ми начинания. Цяла сутрин рязах лук, мариновах месо, бих яйца, пържих, пекох, варих, а отвреме навреме изтривах ръце да направя и някоя снимка...


Така ме свариха Жоро и Дади към един на обяд и като видяха в какво състояние е кухнята (а май и аз самата) и като изброих какво съм сготвила и какво още ми остава да свърша, Жоро заключи "Луд умора няма":)

Към шест вечерта вече и масата беше застлана с бяла покривка и тъкмо се канех да се лакирам и така да залича следите от целодневното готвене, първите гости пристигнаха. Останах без червени нокти, но и така изкарах една много приятна вечер:)

фото: Далиани

Започвам с предястието, което най-много се услади на всички:

Оливад
Рецептата е адаптирана от "Bouchon" на Thomas Keller.

Това е типично френско предястие, което може да си поръчаш във всяко парижко бистро. Обикновено се маже на филия, но може да се поднесе и като гарнитура към печено пиле.


Трябват ти:

200 гр. фромаж блан (fromage blanc)
1 лъжица каперси, нарязани на едро
2 лъжици лук (по възможност лилав), дребно нарязан
2-3 лъжици обезкостени маслини, също нарязани
Още 100 гр. цели маслини
1 лъжица дребно нарязан сибирски лук (може да го замениш с пресен лук)
1 лъжица нарязан магданоз
сол, черен пипер

В средно голяма купа смесваш всичко с изключение на сибирския лук. Посоляваш, добавяш и прясно смлян черен пипер.
Според оригиналната рецепта се добавя и зехтин, но аз го замених с цели маслини, според мен с още зехтин би станало малко тежко. Мажеш на филии, хапваш и не се замисляш :)

В книгата на Келер твърдят, че в хладилника може да престои 3-4 дни, но вкъщи никога не се стига дотам...

Тези дни ще продължа и с останалите рецепти от есперанстската вечеря.

фото: Далиани

На следващата сутрин, т.е. днес, единствено Нели успя да стане навреме, но за съжаление не беше ошетала...