Възпитанието си получих предимно през 70-те и ранните 80 години. Може би затова някъде дълбоко в себе си все още се боря с призрака на един соц.предразсъдък: че готвенето е загубено време, а жените, които прекарват прекалено много време около печката са скучни домакини.
Вкъщи предимно баба ми готвеше (от вкусни по- вкусни неща, за които сега съжалявам, че не съм полюбопитствала по-сериозно как се правят), майка ми градеше преподавателска кариера в университета.
Но сега вече, на преклонната възраст от 72 години(!) запретва ръкави и готви.
Така се случи и сега, уж дойде да ни погостува малко в Будапеща, а от кухнята не излезе (добре поне, че "кухня" всъщност няма, така все пак беше съпричастна и към живота извън нея.
Междувременно аз се поглезих, посетих маникюристката, прочетох няколко книги, измонтирах един филм, (макар и късометражен) и забравих да готвя.
И когато миналата неделя майка ми си тръгна, преминахме на сандвичи. Просто и идея си нямах какво бих могла да сготвя! И все не ми оставаше време...Междувременно ставах все по-кисела и неприятна, милата Дади, с присъщата за децата откровенност даже ме попита "Мамо, какво ти става?!"
Не успях веднага да и отговоря, защото отговора разбрах едва вчера, четвъртък, когато най-после се наканих да разбутам тенджерите в шкафа и да приготвя топла вечеря. И както бърках топлата крем супа, междувременно къкреше подсолената вода за ласанята, Нели се умилкваше в краката ми, примамена от миризмите около печката, изведнъж се успокоих и всичко дойде на мястото си. Сигурно няма да ти кажа нищо ново с това, че готвенето е чудесна терапия за душата, също като хубавата книга. Просто понякога забравяш за това. Е, тогава е време да посетиш маникюристката и да се поизлежаваш без да те е грижа каква ще е закуската. Но не прекалявай: не-готвенето е нож с две остриета:)
Продукти:
3 моркова
1 малка глава целина
1 глава лук
2 скилидки чесън
1 кафяна (половин чаена) чаша домати за готвене
100 гр. печурки
100 мл. сметана за готвене
сол, черен пипер
зехтин
Нарязваш лука и чесъна и ги задушаваш в 2 лъжици зехтин. Прибавяш доматите. Разбъркваш често с дървена лъжица.
След няколко минути добавяш нарязаната на кубчета целина и морковите, нарязани на филийки и вода, колкото да ги покрие. Вариш зеленчуците до омекване, след това пасираш с миксер. Ако нямаш, претрий ги през цедка.
Ако си сипал повечко вода при варенето, сега (преди пасирането) е момента да отлееш малко. Посоляваш.
Междувременно си запържил гъбите в малко! зехтин, докато станат хрупкави.
Връщаш на котлона супата за още няколко минути, като добавяш сметаната.
Ако пък супата е много гъста, разреди с малко вода и евентуално добави още сол.
Преди поднасяне добави запържените гъбки и сложи и черен пипер.
Еми това е, добър апетит!
п.п: "Kiss the cook": името на лака, който си избрах при маникюристката:) (марка: SPA RITUAL)