Баница с тиква и домашен локум от дюли

Чатнито е с индийски произход. Има едновременно киселичък, сладникав и лют вкус. Неслучайно не използвам умалителната форма "лютивичък". Защото чатнито, благодарение на чили чушлетата в него,(тези малки пакостници), е бая, да не кажа АДСКИ люто! Казват, че сполучливо е чатнито, което не може да се яде от лютивост, но в същото време не може да го оставиш, толкова е сладко...

Любимите плодове на Далиани: дюла и нар. Не може да се отрече, вкуса и е малко нетрадиционен, което вероятно се дължи и на семейството и отчасти.
Като я гледах тези дни как сладко си хрупа една дюля, ми хрумна идеята да направя Тарт Татан обаче...с дюла.

"Испанската култара я намираме по-скоро в кафенетата, отколкото в университетите."
Мигел де Унамуно

"Той сипа кафе/ в своята чаша. После сипа в кафето си мляко,/после -захар/ в свойто мляко с кафе..."
И добавка от мен към Жак Превер: и си отряза ОГРОМНО парче от сладкиша:)

Винаги малко ми се свиди:) да готвя с пресни домати.
Но психическият тормоз, който изпитвам докато домата бълбука в тенджерата, се компенсира после от вкуса: защото, предполагам сте съгласни с мен, вкуса на доматената супа от пресни домати няма много общо с тази от консерва.

Какво ми липсва през лятото в Унгария (освен планината и морето). Ами миризмата на печени чушки, която се носи по софийските (и не само по софийските) улици. Обожавам я!

Имаме гости :) Дади една приятелка от София, а за нас: брат ми, на път от Берлин за Белград :)
Гостите винаги ме въодушевяват!
Може би защото от тях, съвсем естествено, получавам повече похвали, колко е вкусно това, което съм приготвила :)

Обикновено дълго приготвяме нещо, което след това за минути изчезва.
Ето една рецепта, която "работи" обратно: лесно и сравнително бързо се приготвя, но бавно се консумира, много вкусна, но хранителна :)
Трюфелена торта!

Опитвам се да събера мисли и куфари, да се адаптирам отново към ежедневието. Тези дни ще ви разкажа за Корсика, ще отговоря на имейлите си и най-после ще си разопаковам багажа.
А понеже и дотогава трябва да се живее, пие и хапва: лазаня с аспержи.

Неотдавна обещах, че в следващия пост ще се съобразя с това, че някои от вас (нас) постят. Вкъщи постите се изчерпват с това, че в такива периоди и Жоро не яде месо:) Понякога хитрува: за събота например е поканил едни приятели да сготвят вкъщи cordon bleu...Но дотогава постни гозби, като тези чушки например.

В дъждовно време има две неща, които си струва да върши човек: да прави шоколад или да меси хляб. И понеже дъжда продължи и днес, а вчера беше шоколадовия ден, не ми остана друго, освен да запретна ръкави и да омеся един хляб :)

Не питай какво е това: няма име. Мога само да кажа какво има в него.
И още, че е много вкусно! И полезно!! И много бързо се приготвя!!!
В негова чест измислих нова рубрика: "slow food, нaбързо":)

Възпитанието си получих предимно през 70-те и ранните 80 години. Може би затова някъде дълбоко в себе си все още се боря с призрака на един соц. предразсъдък: че готвенето е загубено време, а жените, които прекарват прекалено много време около печката са скучни домакини.

Днес, Сряда, в 15 часът и 19 минути си мисля, че съм щастливка.
Затова, защото днес, в Сряда, в 15:19 мога да си седя в къщи с чаша следобедно горещо кафе и да се наслаждавам на падащия сняг. В падащият сняг има тихо щастие, което се пренася и в мен.