Бидейки кръстена на болярина Десимир, негативен герой от "Ивайло" на Стоян Загорчинов, нямам имен ден. Затова пък и баща ми и Жоро имат доста сериозни, едва ли не с размера на национален празник... В събота е Тодоров ден. Казват му още Конския Великден и според обичая, на този ден се организирали конни състезания, наричали ги "кушии". Татко ми е разказвал, че когато той е бил дете, на именния си ден , самия той е участвал. Или само е присъствал? Вече не си спомням...
Сега май отново се правят опити да се съживи тази стара традиция.
Но през соца на моето детство нямаше такова нещо. И кон много много не можеше човек да види, камо ли състезание... максимум някое и друго магаре на живо...
Може би затова сега така упорито и всеотдайно покрепям Далиани в нейната любов към конете. А моето любимо животно си остава магарето :)


Какво общо имат конете със св. Теодор? Според народното предание на този ден свети Тодор обличал 9 кожуха и отивал да моли Господ "за лето". Забивал меча си в скованата от студ земя и за него връзвал коня си. (Е, значи няма какво да се оплаквам от минусовите температури тези дни, явно и навремето си е било студ по Тодоров ден:)


Поредния празник, на който няма да присъстваме около празничната трапеза... Но обещах на майка да и помогна поне с идеи за предястие. И понеже няма да съм там да я отменя малко в готвенето, поне да не я затруднявам, избрах едно много лесно, но много вкусно предястие, много типично за Унгария.


Името му е "Кьърьъзьът" :)) - körözött или Liptauer, на името на района Липтов (днешна Словакия), който преди 1918 година е бил част от Австро-Унгарската империя, наречен Липтау. Така че това предястие е характерно както за унгарската, така и за словашката и австрийската кухня. Много е популярно и в района около Триест. Унгарците го правят от краве и овча извара, в съотношение 2/1, но според мен може да се направи и с един вид, дори и със сирене крема или словашка брънза. Консултирах се със Зита, моя приятелка унгарка, от Дебрецен. Там пък не рендосват лука, а го режат на дребно. Въобще това е типичното унгарско предястие, което всяко семейство приготвя по свой начин. Както при нас домашната лютеница - колкото домакинства, толкова чалъми :)

Съставки:

200 гр. извара
50 гр. меко масло
1 супена лъжица сметана
сол, червен пипер
1 глава настърган лук
щипка ким (някой слагат смлян, други напротив)


Всичко се разбърква добре, слага се в купа и се оставя да престои в хладилника (дори до няколко дни). Консумира се със стайна температура, намазано на филия хляб или придружено с пресни, нарязани зеленчуци: моркови, репички, стръкове целина. Може да се слага и върху варени яйца или нарязан на две домат. Пълнят го и в пресни чушки, както ние правим "чушка със сирене".

Ако искаш да е по-пикантно, сложи лютив червен пипер. В Триест го предлагат, украсен с каперси.
Въобще оставям на въоражението ти как да го консумираш, но при всички положения, полей го обилно с вино: Наздраве на всички именници!

Знам, че в такива случаи казват "Да ти е живо и здраво името", но на мен това не ми звучи добре, по-скоро да са живи и здрави именниците! Честит Имен Ден, татко! Обичаме те!


П.П.: Сравнително често си ходя в България и знам, че живота там не е лесен. Но преди да тръгнеш за по-дълго където и да е, представи си всички празници с твои приятели и близки, които ще пропуснеш. Ако и тогава ти се тръгва, е, тогава на добър път и успех! Добре дошъл в клуба и дано не съжаляваш...