От блога на Деси се роди и книгата Fornelo.

Явлението "изчезващият град" е повсеместно в България. И започва да става невъзвратимо. Въпросът е какво ще остане след него...

И пак е лято, и пак е жега, и пак по тези ширини (Централна Eвропа, екс-Австро-Унгарски монархически земи) започна да искри и бълбука Шприцера. Така че живеейки в неговата Мекка, налага се да му отделим няколко реда.

(Този пост е от Жоро)

Искам да споделя с вас една случка, но не на кулинарна тема...Давам и заглавието "Кой си ти, бе?!" Познато ли ви звучи? Не се и съмнявам. Реторичен въпрос, несъмнено. Подразбирай кой си ти, сравнено с мен! Иска ми се да пообобщя: кои сме ние (разбирай българите) и защо сме такива?!!! Темата е сложна, многопластова, свързана с народопсихология, от която не разбирам...Така че аз ще се огранича с една конкретна историйка, малка, дребна, но поучителна и...малко тъжна.

Неотдавна една приятна статия в Бакхус отново ме наведе на мисли, и позитивни, и малко тъжни за нас, българите пръснати по света и за това какво правим (успешно) там, където сме и какво не правим във и за България.

(Този пост е дело на Жоро :)

Помните ли Виолетките, виолетовите бонбонки в наилонови пликчета, дето ги имаше във всяка сладкарница, бакалия?