Защо "Fornelo"?

На езика есперанто означава огнище, фурна, печка. (Асоциации като "домашно огнище" и прочие оставям на Твоето въобръжение)

Баба ми и дядо ми по майчина линия бяха есперантисти и имаха приятели по целия свят. Живееха в Русе и аз, като много български деца по това време, бях отгледана от тях и чак когато станах в първи клас се преместих да живея при майка и татко в София.
Баба Деспина и дядо Стефан често ме водеха по гости и есперантистки конгреси. Така например през 1978 година на конгреса във Варна, едни японци, техни приятели-есперантисти, ми направиха първата цветна снимка. Спомням си колко много и се радвах. И до ден днешен това е единствената цветна снимка в детския ми албум.

Баба ми кореспондираше с хора от цял свят (а тогава, нали си спомняте, още нямаше интернет!) и тази кореспонденция се превърна в база за истински приятелства, съпроводени с чести срещи и дълги разговори около кухненската маса.
За разочарование на баба и дядо, аз така и не научих есперанто, не продължих кореспонденцията, а богатата дядова библиотека стана собственост на русенския есперантиски клуб. Въпреки това напоследък все по-често си мисля, че могат да са доволни от мен - наследих обичта им и любопитството им към пъстротата на света, часовете, прекарани в приятелски разговори и хапване-пийване означават много за мен.
Обичам да експериментирам, да откривам и опитвам нови вкусове, форми и аромати. Готвенето при мен напомня принципа на езика есперанто: Заменхоф, "бащата" на есперантото, използва морфеми от славянските, новолатинските и германските езици за да го създаде и го кръщава "lingvo internacia", т.е. международен език. Според мен готвенето е също един такъв общ, интернационален език. Ако си на същото мнение, добре дошъл във "Форнело", мисля, че ще се чувстваме добре заедно и обещавам да се забавляваме.