19 април 2011
Този пост го писа Юлето: "Като малка винаги обичах Великден. Единственото което не понасях: месенето на козунаци. Беше ми безкрайно неприятно, защото майка ми и баба ми превръщаха кухнява в забранена зона за мен в продължение на 24 часа...Вратата й стоеше винаги затворена, за да е топло на козунаците и да могат да втасат..."
18 април 2011
Дойде сезона на аспержите. Като малка мислех, че аспержите са някакви морски животинки, нещо като скариди или раци или бог знае какво, във всеки случай не предполагах, че са зеленчук ...Звучаха ми много екзотично!
17 април 2011
С тази рецепта няма да ви изненадам.
По-скоро искам да ви подсетя, че може и това да сготвите: набързо, вкусно, с пресни продукти. В моите се курдисаха няколко листа див чесън, пресен лук и магданоз.
11 април 2011
Пролет е! Пролет е, пролет е, пролетепролете, пролет е! Колебая се между еуфория и паника. Еуфория ясно защо, а паника, защото времето ми минава в чудене откъде да започна...
10 април 2011
Жоро добре го е измислил: ако кани гости, явно няма да ги посрещам само с зелении, така има шанс и той да хапне някоя и друга мръвка.
Хитро, не отричам, но...
09 април 2011
Искам да споделя с вас една случка, но не на кулинарна тема...Давам и заглавието "Кой си ти, бе?!" Познато ли ви звучи? Не се и съмнявам. Реторичен въпрос, несъмнено. Подразбирай кой си ти, сравнено с мен! Иска ми се да пообобщя: кои сме ние (разбирай българите) и защо сме такива?!!! Темата е сложна, многопластова, свързана с народопсихология, от която не разбирам...Така че аз ще се огранича с една конкретна историйка, малка, дребна, но поучителна и...малко тъжна.
09 април 2011
Днес е събота сутрин. Мързеливо време и не много слънчево. Я да дам моята лепта към сайта на сестра ми. От много време се каня, но все не ми достига една чаена лъжичка вдъхновение, понякога и повече. (Този пост е дело на Силви)

05 април 2011
Отсега да ви предупредя: тази седмица в кухнята ми ще преобладава зеления цвят. Надявам се да не правите такива физиономии, като Жоро...
03 април 2011
Неотдавна една приятна статия в Бакхус отново ме наведе на мисли, и позитивни, и малко тъжни за нас, българите пръснати по света и за това какво правим (успешно) там, където сме и какво не правим във и за България.

(Този пост е дело на Жоро :)
02 април 2011
Довечера сме на гости и обещах да занеса десерт. Уж правя свесни сладкиши, но опре ли до сладкиш за гости, все нещо се прецаква...
Така че избягвам експериментите при такива поводи и се доверявам на няколко изпитани рецепти.
Такива са еклерите на мама :)
Благодаря за интереса ти към моя блог.
Email адресът ти е: